English: Flying over the Philippine Sea, an astronaut looked toward the horizon from the International Space Station and shot this photograph of three-dimensional clouds, the thin blue envelope of the atmosphere, and the blackness of space. The late afternoon sun brightens a broad swath of the sea surface on the right side of the image. In the distance towards the horizon, a region-wide layer of clouds mostly obscures islands in the northern Philippines (at image top right). Looking toward the sun to capture an image is a special technique used by astronauts to accentuate the three dimensions of landscapes and cloudscapes due to shadows cast by these features. Two large thunderclouds rise next to one another (at image lower right). These have long tails, also known as anvils from their shape, that stretch nearly 100 km to the south. Anvils form when thunderstorm clouds rise high into the atmosphere and reach a “capping layer,” often thousands of meters (tens of thousands of feet) above sea level. Capping layers stop the upward growth of a cloud, deflecting air currents horizontally to form anvils.
Español: Vista satelital del
mar de Filipinas desde la
Estación Espacial Internacional que muestra una capa de nubes, la fina envoltura azul de la
atmósfera y la oscuridad del
espacio. El sol de la tarde ilumina una amplia franja de la superficie del mar. En la distancia hacia el horizonte (en el fondo a la derecha), una capa de nubes cubre la región de las islas del norte de Filipinas. Dos grandes nubarrones (
cumulonimbus) se elevan uno al lado del otro (en la imagen inferior derecha). Tienen largas colas, también conocidas como yunques por su forma, que se extienden casi 100 km hacia el sur. Los yunques se forman cuando las nubes de tormentas suben en la atmósfera y alcanzan una "capa tapadora", a menudo a miles de metros sobre el nivel del mar. Esta capa detiene el crecimiento hacia arriba de la nube, desviando las corrientes de aire horizontalmente para formar yunques. Fotografiar en la dirección del sol es una técnica que permite acentuar el aspecto tridimensional del paisaje y de las nubes por las sombras que proyectan.
Français : Photographie d'une portion de la Terre prise depuis la
Station spatiale internationale, lors du survol de la
mer des Philippines. La lumière du soleil en fin d'après-midi fait ressortir un paysage de nuages qui semblent être en trois dimensions. La photographie montre aussi la fine couche bleue de l'
atmosphère, et la noirceur de l'espace.
Prendre une photo en se tournant vers le soleil est une technique utilisée par les astronautes pour accentuer l'effet de 3D des reliefs et des nuages, grâce à leur ombre portée.
En haut à droite de l'image, près de l'horizon, une grande masse nuageuse cache des iles du nord des Philippines. En bas à droite, deux gros
nuages d'orage prennent forme, près d'un troisième. Ils ont une longue traîne, ressemblant à une enclume, qui s'étend à une centaine de kilomètres vers le sud.
Italiano: Il cielo sopra il
mare delle Filippine visto dalla
Stazione Spaziale Internazionale. Il sole del tardo pomeriggio illumina il mare sul lato destro dell'immagine, mentre verso l'orizzonte delle nubi oscurano le isole nella parte settentrionale delle Filippine (in alto a destra). Scattare guardando il sole è una tecnica fotografica usata dagli astronauti per accentuare l'aspetto tridimensionale delle terre e delle nubi, grazie alle ombre che queste generano.
Български: Прелитайки над
Филипинско море, един космонавт поглежда към хоризонта от борда на
Международната космическа станция и прави снимка на тези триизмерни облаци, тънката синя обвивка на атмосферата и тъмнеещия се космос. Късното следобедно слънце осветява обширна ивица от морската повърхност от дясната страна на снимката. В областта, простираща се към хоризонта, обширен слой облаци засенчва островите в северната част на Филипините (тук в горната дясна част на изображнието). Снимането срещу слънцето е техника, използвана от астронавтите в открития космос, за да се акцентира върху триизмерността на пейзажа и облачната обвивка, което се постига благодарение на сенките, които тази техника откроява. Два големи гръмоносни облака се издигат един до друг (тук в долната дясна част на изображението). Дългите им опашки, известни като
подкови заради формата им, се простират на около 100 km на юг.
Подковите се образуват, когато облаците се издигнат високо в атмосферата и достигнат
покриващите ѝ слоеве, намиращи се на хиляди метри надморска височина.
Покриващите атмосферни слоеве възпират по-нататъшното издигане на облаците, отклонявайки въздушните течения хоризонтално, а това оформя облачните маси като подкова.